Опасно бяло – захар и сол

Захар и сол: невидима заплаха. Захар и сол: заразно зло. Захар и сол: достатъчно.

И захарта, и солта са свързани със затлъстяването и дългия списък от хронични заболявания на зрялата възраст.



Вредител номер 1 - захар

Излишъкът на захар върши опустошения на всяка възраст, водейки едновременно до много високо и много ниско ниво на кръвната захар. Да използваш простите въглехидрати на захарта като гориво е равносилно на изгарянето на вестници за отопление.

Притокът на глюкоза в кръвта кара панкреасът да секретира много инсулин, който е ключов хормон, предразполагащ клетките да усвояват глюкозата, чиято енергия им е необходима. Тази секреция на инсулин причинява бързо спадане на нивото на захарта в кръвта. Освен това инсулинът остава дълго време в кръвта, поддържайки ниско нивото на захарта, което предизвиква усещане за умора и ни кара да ядем все повече захар. Това е порочен кръг.

Малко хора знаят, че инсулинът принуждава тялото да складира мазнини. Колкото повече секретираме инсулин, толкова повече мазнини натрупваме в клетките си.

С възрастта нашата поносимост към глюкозата изглежда, че намалява. Клетките ни вече не я приемат така добре. Това може би се дължи на спадането на броя на рецепторите на инсулин в клетките.

Физическата активност се бори успешно с този спад. Възможно е инсулинът, който секретираме да не е така активен. При децата и младежите нивото на захарта в кръвта се връща към нормалното няколко часа след хранене. При възрастните може да остане високо от четири до шест часа.

Ако ядем много захар (както и много мазнини), ние се излагаме на това, което се нарича моментен диабет на възрастните. Част от излишъка отива в бъбреците. Увреждат се капилярите, нарушава се доброто кръвообращение, а това засяга тъканите, на които не им достига кислород и храна. Започваме да натрупваме много тлъстини и нуждата от инсулин се увеличава.

Освен диабета и затлъстяването, излишъкът на захар може да улесни сърдечните заболявания, пикочните инфекции (на които сме по-податливи след 40-годишна възраст) и зъбните кариеси. Предразполага към горещите вълни на менопаузата и към депресия. Лишава ни от витамините от група В.

Противодействие:
Като подсладител използвайте сурова меласа, мед (незатоплен) или кленов сироп – в малки дози. Това също са захари. Калориите са сравними, но подслаждат два пъти повече. Меласата, отпадък при производството на захар, е богата на минерали. Една супена лъжица съдържа повече калий, желязо, калций и магнезий, отколкото четвърт литър мляко или парче пиле!

Тя съдържа и малки количества от всички витамини от групата В, които са изключително важни за зрялата възраст, както и по-малко калории, отколкото другите захари. Медът, считан от някои култури за съвършена храна, когато не е варен и не е филтриран, съдържа по-малко захар от меласата и повече фруктоза, отколкото плодовата захар, която е и по-трудно смилаема. В него има и калций, магнезий, калий, желязо, витамините В и С, както и няколко протеина. Със своите калории и хранителна стойност кленовият сироп е някъде между меласата и меда. Използвайте ги в малки дози.

Забравете изкуствените подсладители. Те съдържат големи количества захар, скрита под различни наименования: сукроза, декстроза, малтоза, фруктоза, царевичен сироп, цвеклов сироп или инвертирана захар (50% фруктоза и 50% декстроза). По етикета ще разберете, че колкото захарната добавка е по-високо в списъка на съставките, толкова по-голямо е нейното съдържание. Много захар има в консервите от плодове и от някои зеленчуци, плодовите кисели млека, подправките за салати и много мариновани туршии.

Вредител номер 2 – сол

Излишъкът на натрий, вредна съставна част на солта, е главната причина за високото кръвно налягане, което с възрастта обикновено се влошава, както и за задържането на вода, което води до депресии и горещите вълни на менопаузата.

Мастните клетки също се изпълват с вода, увеличавайки теглото си. Многото натрий кара организма да елиминира калия, което увеличава работата на бъбреците.



Противодействие:
Заместете солта с „диетична“, черен пипер, подправки, ароматни треви и соев сос в умерени дози. Соевият сос съдържа натрий в по-малко количество, отколкото солта, а силният му вкус позволява да го използвате минимално. Четвърт чаена лъжичка соес сос има същата способност за подправяне, колкото цяла лъжичка сол. Съществуват различни разновидности: (Shoya, Tamari), със „средно“ или „слабо“ съдържание на натрий.

Търсете етикети със слабо съдържание или без натрий. Избягвайте мононатриевия глутамат (MSG) и натриевите нитрати и нитрити (използвани като консерванти на месо). Изкуствената мая съдържа натрий. Повечето от сирената са солени. Груйер, гауда, моцарела и ньофшател съдържат относително малко количество сол, а последните две и малко мазнини. Някои минерални води съдържат натрий, затова ги избягвайте.

„Без сол, ако обичате!“ - в ресторантите свикват да чуват тази молба.

Не яжте индустриално произведени храни. Изглежда банално, но тук се включват замразените или полуготови храни, супи в консерва, салам, бекон и др.